Силистренци отбелязаха празника на светите братя Кирил и Методий за 151-ви път
Тази година той е под знака на сто и двайсетата годишнина на педагогическото образование в Силистра, двайсет и петата годишнина на инженерното образование и четирийсетата годишнина от създването на филиала в Силистра на Русенския университет "Ангел Кънчев".
Освен местни общински и държавни ръководители на официалната трибуна за празничното шествие на училища и културни институти застанаха изявени ученици и техни учители. До тях се наредиха бъдещи първокласници. Отличници-абитуриенти участваха в церемонията за издигане на националния флаг.
Празнични шествия се състояха и в останалите шест общини на Силистренска област.
Традициите на просветното дело в Силистренско са многолетни.
Край силистренското село Цар Асен е намерен един от най-ранните кирилски надписи у нас- от края на девети и началото на десети век.
Историята на педагогическото образование се свързва и с историята на Регионалния исторически музей в Силистра.
На 18 ноември 1898 година Учителският съвет при Педагогическото училище взема решение за създаване на музей. На 11 януари 1899 година е утвърден уставът му от тогавашния министър на народното просвещение Иван Вазов и по този начин музеят е узаконен.
Любопитен факт е, че в Педагогическото училище е учил известно време и поетът Цанко Церковски и в Силистра е издал и първата си книга.
Според исторически свидетелства още през 1857 година в Силистренско има училище, чиито патрони са Св. Св. Кирил и Методий - училището в с. Калипетрово. Доказателство за това е запазеният училищен печат.
В това село става и една трагикомична случка, свързана с първото честване на празника на славянските просветители преди сто и петдесет и една години, на която издаваният от Драган Цанков в Цариград вестник "България" посвещава три публикации.
Според покойния краевед Вълчо Радев, когато на 11 май 1860 година българите в Силистра и селата около града решават да отбележат Деня на славянските просветители за пръв път, някой си Язаджи Георги ги наклеветява пред пашата, че ще "повдигнат бунт срещу Високото правителство". Като знак за бунта клеветникът посочва биенето на черковните камбани. Пашата нарежда да затворят в конака първенците на българското население. В околните села са изпратени заптиета да арестуват свещениците, които дават съгласието си на 11 май да се бият камбаните на църквите. Един от тях е поп Чока от съседното на Силистра село Калипетрово . Като разбира, че ще го арестуват, той получава разрив на сърцето и умира. От тогава българите от този край започват да наричат Кирило-Методиевия празник и Попчоков.Преди 160 години в силистренското село Калипетрово е направена първата ученическа хорова декламация