Понеделник, 06 Февруари 2023 г.

Големите фермери имат вина за обезлюдяването на селата

Действително, ние, големите фермери, участваме в обезлюдяването на селата и имаме вина затова. Но това е процес, който ние не можем да спрем, обаче съвместно можем да започнем да връщаме хората от града към селото.

Това коментира пред Агри.БГ Павел Стоименов - производител на зеленчуци, отглеждани на 10 000 дка площ, както и зърнени култури.

"Този процес беше започнал още преди да дойде демокрацията. Така че сега се опитваме да възвърнем нещата, за да можем да направим селата по-живи и да живеем по-добре. Виждаме, че получаваме субсидия и за селските райони, но те не се развиват.

Според мен ние, големите производители, сме виновни за обезлюдяването на селата, защото взехме земя и я превърнахме в масиви с обработка само на пшеница, царевица и слънчоглед. Ние не дадохме работни места", обясни фермерът.

Според него чувствителните сектори у нас могат да се развият, но единствено и само след бизнес план за управление на водите и напояването за период от 20-30 години. Към момента обаче всичко се прави само на парче.

"Към момента нямаме такъв бизнес план, нямаме канали, вода, няма как да управляваме напояването и съответно да имаме процъфтяващи сектори. Досега не сме и имали цялостен проект за финансиране относно напояване. Според мен това не сме го имали с една единствена цел - ако ние започнем да работим в сектор напояване както трябва, може би някой се притеснява, че ще станем по-големи производители и няма да имаме нужда от този голям внос на стоки", разсъждава Стоименов.

Той е категоричен, че ако всички сектори седнат на една маса и помислят за благото на земеделския сектор и затова накъде трябва да се развива българското земеделие, нещата ще се оправят.

"Зърнопроизводителите не могат да просъществуват без животновъдите, особено защото оттук нататък ние трябва да търсим вътрешни пазари.

Външните пазари вече са взети в по-голямата си част от големи производители, като Украйна и Русия. Не на празно в момента се правят огромни коридори за претоварване на зърно. Тези претоварни станции се правят с цел да останат и след войната. Това значи, че Европа се готви да купува евтино зърно и суровини от Украйна. Да не се заблуждаваме, тази тенденция ще се запази и след войната.

В момента получихме информация един коридор, за който са отпуснати 650 млн. евро за проектиране. Той се прави от Украйна през Румъния за Гърция, с цел да се избегне Босфора. Гърция е традиционен наш пазар за зърно, но след като започне да се снабдява със зърно от Украйна, това означава, че потреблението на българско зърно в Гърция ще се намали.

Сега е моментът всички сектори да си подадем ръка и да видим кой е най-добрият вариант за нашето селско стопанство, за да очертаем бъдещето си като производители", заключи Павел Стоименов.

Facebook коментари