Съдът оправда следователка от Силистра за хулиганство
Случаят е от началото на 2020 г., като според обвинението полицаи опитали да спрат на входа на село Йорданово Метин Али, но той избягал и бил задържан след гонка. Мъжът нямал шофьорска книжка и извикал Илиева, тъй като работел в семейната им ферма и колата била нейна. Първоначалните твърдения на очевидци бяха, че следователката пристигнала на мястото пияна и с около 30 души подкрепление. Показала служебната си карта и започнала да заплашва полицаите. Накрая обяснила, че тя е пратила Метин Али да купи цигари и алкохол и настояла да бъде освободен. Тогава полицаите извикали подкрепление и свалили номерата на автомобила. Заради заплахите и обидите към униформените, Илиева беше обвинена в хулиганство. От материалите по делото е видно, че обидите, за които тя е подсъдима са: "ше ви *** майката", "ше ви *** в гъза", "аз ще ви оправя и ще ви запомня имената" и "днес сте вие, утре съм аз, после може пак да сте вие, така стоят нещата в тази система".
Второто обвинение е затова, че е използвала служебното си положение, за да предотврати свалянето на табелите на личния ѝ автомобил при извършваната полицейска проверка.
От прокуратурата съобщиха само за започналото разследване срещу Илиева, когато срещу нея беше образувано и дисциплинарно производство. Сега от делото става ясно, че обвинителният акт е бил внесен в спецсъда миналата година, а през юни т.г., малко преди да бъде закрит, съдът е оправдал следователката и по двете обвинения.
Прокуратурата е протестирала присъдата и делото е продължило в Софийския апелативен съд (САС), като държавното обвинение вече не е поддържало протеста по обвинението за показването на служебната карта от Илиева. По обвинението в хулиганство заради изречените псувни, прокуратурата е искала Илеива да бъде осъдена на пробация.
Съдебният състав Венелин Иванов (председател), Даниела Врачева (докладчик) и Георги Ушев оправдава обаче напълно Илиева (решението виж тук) като приема, че тя не е псувала, но дори и да го била направила, обидите били насочени само срещу един от униформените и никой освен него не би трябвало да ги е чул.
Според САС не е вярно още, че следователката е дала колата на неправоспособния Али, а на негов познат. Съдът приема за доказано, че на 18 февруари 2020 г. мъжът, на когото Илиева приела да даде автомобила, я видял да шофира, а в колата ѝ бил Али, с когото той се познавал. Въпросният свидетел по делото имал работа в село Златоклас, но колата му се развалила и след като видял случайно Али да пътува с Илиева, поискал от него да помоли следователката да му даде колата. Двамата отишли при нея и обяснили ситуацията, а тя се съгласила, като трябвало върнат колата веднага след приключването на ангажимента на свидетеля, тъй като Илиева трябвало да се прибере с нея. След като пристигнали в Златоклас, мъжът отишъл да си свърши работата, а Али останал да играе карти с приятели. След известно време следователката му се обадила да се връщат, защото се нуждаела от лекарства, които останали в колата. Али позвънил на шофьора, но телефонът му бил изключен и затова решил да върне колата на Илиева, въпреки че нямал право да шофира.
Той бил спрян от полицейския патрул на входа на Йорданово, като полицаите му обяснили, че ще му съставят акт и ще свалят табелите на колата. Тогава Али се обадил на жена си, а тя пък казала на Илиева за случилото се и следователката тръгнала веднага към изхода на селото, последвана от близки на мъжа.
При пристигането ѝ единият полицай вече свалял табелите на колата, а другият разпознал Илиева като следователка от Силистра и излязъл от колата, за да ѝ обясни ситуацията. Тя се ядосала, че автомобилът ѝ ще бъде дерегистриран и няма да може да го ползва, въпреки че не била извършила никакво нарушение и първоначално казала на Али да не подписва нищо. Тогава полицаят включил полицейската радиостанция, която наричали "трубка". Именно тя е записала част от репликите на следователката, но в тях не се чуват псувни по адрес на униформените, а само едно нейно оплакване, цитирано от съда: "Първо пак сте вий, после пак съм аз, ей туй е редът…ей туй е редът в тъз система". Веднага след потърсеното съдействие от полицая по радиостанцията, Илиева променила поведението си и казала на Али да подпише акта и двамата се оттеглили, а униформеният уведомил колегите си, че вече няма нужда от подкрепление.
В обясненията си следователката казва, че отначало започнала да спори с полицая, защото опитвала да му обясни, че не е направила нищо нередно и не е давала колата си на неправоспособен, а той ѝ отговорил на висок тон, че следва "да си носи последствията".
Съдът приема за недоказани предположения свидетелствата на двамата полицаи, че Илиева дошла на мястото пияна. Никой от свидетелите не потвърждава и обвинението, че тя е представила служебната си карта, когато е пристигнала на мястото. Отхвърлени са и показанията на полицаите, че са били обиждани и псувани, тъй като не били потвърдени от никой друг от събралите се около 20 души на мястото.
В тази връзка съдът посочва, че в показанията си единият полицай обяснява как нарочно държал натиснат бутона на "трубката", защото в такъв режим тя записва разговорите и идеята му била да запише думите на Илиева. Според полицая следователката се държала арогантно през цялото време на проверката, а псувните не били изречени на "един дъх".
"С оглед на това, недоумение буди фактът, че видно от съдържанието на записа не се установява подсъдимата Илиева да е оправяла реплики спрямо полицейските служители, които според съдържанието си да бъдат счетени за псувни и обиди", пише съдът.
В мотивите към решението на САС се казва, че нито от показанията на останалите свидетели, нито от експертизата се доказва, че поведението на Илиева по време на проверката е било неприлично и скандализиращо обществото.
"Не се установява подсъдимата Илиева да е обругавала и заплашвала полицейските служители по недопустим и невъзпитан начин, чрез което да е изразила брутална демонстрация против установения обществен ред", пише в решението на втората инстанция. САС споделя извода на закрития спецсъд, че доказателства за отправени псувни от следователката се съдържат само в показанията на полицаите, като единият дори казва, че не си спомня какви точно са били репликите, но те не са достатъчни, за да бъде осъдена. Според съда наистина е имало спор между Илиева и полицаите и било обяснимо да е раздразнена и да иска обяснения, след като разбрала, че колата ѝ ще бъде дерегистрирана, макар поведението ѝ да било изрядно.
В заключение съдебният състав обяснява, че дори и да беше доказано, че Илиева е отправила псувните, те са били насочени само към единия полицай, с който е разговаряла зад патрулката и без останалите присъстващи да са могли да ги чуят, поради което няма как такова поведение да се определи за хулиганство.
"Въззивният състав в допълнение на съображенията на първоинстанционния съд изтъква, че дори да се приеме, че подсъдимата Илиева е изрекла визираните ругатни, което в настоящия случай не се е случило, то следва да се има предвид, че св. П. и подсъдимата са разговаряли зад патрулната кола, извън полезрението на останалите свидетели, като другият полицейски служител – св. К., също се намирал на известно разстояние и е бил зает да следи за спазването на реда на събралото се множество хора от ромски произход и бегло дочувал реплики от провеждания разговор, поради което само по себе си не може да обоснове намерение от подсъдимата Илиева чрез действията си да скандализира и да изрази явно неуважение към обществото, макар и да се е намирала на публично място (на улицата)", мотивира се съдът.
Решението не е окончателно и прокуратурата може да го протестира пред Върховния касационен съд.
Кадър от "Нова телевизия"