Силистренци с най-много телкове в България и най-недоволни от здравето си
Тези въпроси са доброволни и са по самооценка. НСИ обаче засича информацията с данни от административни източници, сред които ТЕЛК и НЕЛК. При последното преброяване има доста по-добър обхват на тази част от въпросите - липсва информация само за 10,9% от хората на 16 и повече години и 17,2% от децата, обясняват от института.
Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Малка част от тези хора са с по-леки увреждания (до 50%) - 53 782 души. Останалите са с 50% и повече, като с над 90% увреждания са 135 137 българи. Децата с най-тежки увреждания са 4992.
С нисък дял на хора с увреждания са областите Бургас, Благоевград, Стара Загора, Добрич и Търговище - между 7,9 и 10,7%. Средният дял на хората над 16 г. с увреждания за цялата страна е 12,4%.
С най-висок относителен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години е област Силистра, където 23,7% от жителите са с увреждания. След Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).
Зададеният въпрос "Как най-общо оценявате Вашето здраве?" е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата (фиг. 2). Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.6%). Няма разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.2% от мъжете и 1.4% от жените, отговорили на въпроса. Не желаят да отговорят на въпроса 3.5% от мъжете и 3.6% от жените.
Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 93.3% от момчетата и на 93.6% от момичетата. Няма разлика по пол при определянето на здравето им като лошо (по 0.2%) и много лошо (по 0.1%), както и за тези, за които не е определено (по 0.8%) или не желаят да отговорят на въпроса (по 3.3%).
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.4% от мъжете и 37.3% от жените. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1.8% от мъжете и 2.0% от жените, отговорили на доброволния въпрос.
Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71.1%). Като задоволително оценяват здравето си 19.2% от самоопределилите се като българи, а 4.6% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.4%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.6%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85.1% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.0%), лошо или много лошо (3.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (1.1%). Само 0.5% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Лицата, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 г., съставляват 72.1% от отговорилите на въпроса.
В териториален аспект по-висок е делът на тези лица в 13 области, като е най-голям в областите Благоевград (74.7%), Бургас (74.4%), Сливен (74.1%) и Хасково (74.0%) (фиг. 4).
Най-нисък е делът на лицата оценили здравето си с много добро и добро в България е област Габрово (66.2%), а непосредствено след нея е Силистра (67.6%) .