Събота, 27 Ноември 2021 г.

Д-р Насуф: Оставаме тук въпреки трудностите

На 19 октомври, празникът на българските лекари, БЛС награди медици в различни категории. Безспорно една от най-важните е тази, която отличава надеждите на здравеопазването ни. За пътят до наградата, за изборите, за трудностите и необходимите промени за младите медици в България, от сайта clinica.bg взеха интервю от д-р Бейти Насуф, който е специализант и лекар в отделението по Пулмология и фтизиатрия в МБАЛ – Силистра и и един от отличените в категорията "Ти си нашето бъдеще".

Д-р Насуф, какво е чувството да си отличен с приза "Ти си нашето бъдеще" в тази напрегната обстановка?

Чувството е удовлетворяващо. Много добре е човек да види в такива трудни времена, като пандемията сега, че го забелязват. Една такава награда се постига много трудно. Изненадан съм приятно, че са ме избрали за нея. Щастлив съм повече за моите родители, които инвестираха много в мен. Искам те да се гордеят с мен, защото заслужават. Те не са свързани с медицината, земеделски производители са, но дадоха всичко от себе си, за да стана лекар. Цял живот да били близо до земята, обработвали са я и я обработват, но вярваха, че някой ден ще им върна инвестицията не с пари, а с удовлетворението от моя успех. Съпругата ми също е лекар. И тя, като мен, работи не само в клиничната лаборатория, но и в КОВИД структурата. С нея се запознахме в болницата. И двамата, още след завършването си, решихме да не заминаваме в чужбина, а да останем в България, да сме полезни на нашия роден край. Детето ни е на 2 годинки.

След завършване сте си дали дума да не заминавате, а сега?

Категорично няма да заминем. Имали сме предложения и за чужбина, и за други, по-големи градове, за частни лечебни заведения. В област Силистра няма много лекари, дефицитът тук се усеща още по-остро, отколкото на други места. Наш човешки дълг е да останем, защото не е важна само материалната част. Трудно е, че сега по време на пандемията сме на първа линия и аз, и съпругата ми. Не можем да сме всеки ден с детето, да му се радваме, да му четем приказки за лека нощ, сутрин то да ни събужда с усмивката си, защото заради заетостта ни, го гледат моите родители. Те са ни от изключителна помощ, за което сме им много благодарни. Нашето място сега е тук, в болницата, защото болните са много, а колегите – малко. Понякога се питаме, дали е правилно да оставим детето, да губим ценни моменти от общуването с него, но и дали няма да е грешно да оставим пациентите. Трудно е човек да си даде отговор на тези въпроси. Избрали сме обаче да сме в болницата, работим в нея и може да се каже, че дори живеем в нея. Друг начин сега няма. - Как така се случи, че избрахте точно лекарската професия с всичките й трудности и отговорности? - От дете, откакто се помня, винаги съм искал да бъда лекар. След като завърших медицина, исках да знам много неща, но трябваше да избера една специалност. Дилемата ми беше хирургия или вътрешни болести. Надделя второто и започнах гастроентерология. Изкарах две години и половина, командироваха ме в отделението по пулмология. Там работих с един отличен лекар д-р Сапунджиева. Чрез нея заобичах тази специалност и започнах пулмология. Впоследствие дойде пандемията, започнахме да приемаме и лекуваме много болни от КОВИД-19. Така, аз се оказах на точно място в точния момент и съм полезен. Аз обичам адреналина в работата. Започнах от спешното отделение, където човек може да научи много, после бях и от първите, които слагаха ваксини срещу коронавирусната инфекция. Щастливец съм, че за кратко време натрупах много ценен опит. Вече имам доста обширен поглед върху ваксинираните е неваксинираните в КОВИД отделението.

Какви са наблюденията Ви?

Ваксинираните пациенти след третия – петия ден живват, оздравяват бързо. По време на третата вълна нямахме такъв поглед, сега виждаме ползите от ваксините. Много малка част от хората, които са си ги сложили стигат до пулмоналната част на заболяването, а тези в реанимацията са изключения. В нашата болница имаше само един такъв пациент, но той имаше тежки други заболявания. Масово ваксинираните оздравяват бързо, дробовете им остават чисти, изкарват КОВИД-19 като лека настинка. Категорично съм за ваксинацията и препоръчвам на хората да не се поддават на конспиративни теории, а да си сложат ваксина, защото тя пази.

Има ли възможности за кариерно развитие на младите лекари в България, какво още може да се желае?

Финансирането за обновяване на материалната база е насочено към по-големите градове, което е проблем. Дори в Силистра, която е областен град, не можем да се похвалим, че тя е съвременна. В периферията на страната това се чувства по-остро. Като цяло, за кариерно развитие, възможности има. Всеки може да специализира в нашата болница, да си вземе специалността и да има голяма и удовлетворяваща практика. И аз искам да работя в болница, като МОЛ, но в Силистра такава възможност няма. Въпреки всичко, по отношение на заплащането, директорът д-р Васил Славов се погрижи хората да са удовлетворени от възнагражденията така, че да сме максимално до него и до пациентите. Така човек вместо да мисли за плащането на сметките, има спокойствието да се отдаде изцяло на работата си и да помага максимално на болните.

Според Вас пациентът поставен ли е в центъра на системата?

Пациентът не е в центъра на системата от много години. Вместо него, там са едни клинични пътеки, брой хоспитализирани и преминали. Важно е да се знае, че една клинична пътека въобще не покрива лечението, например на КОВИД-19. За нея са разписани определени пари, но състоянието на различните пациенти и разходите са различни. Едни успяваме да излекуваме за три дни, други за три месеца. Според мен клиничните пътеки трябва да бъдат премахнати и в центъра на системата да е пациентът. НЗОК да отпуска за лечението му толкова средства, колкото са необходими.

В последните години все се заявяват намерения за промяна към подобро в здравната система, но нещата остават такива, каквито са. С какво си обяснявате това?

Това е големият парадокс за нас лекарите. Просто, трябва да има желание за промяна. Не мога да си обясня, защо трябва само да се говори, а нищо да не се променя. Така, всеки остава с впечатлението, че нещо ще бъде променено, но не се получава нищо. Трябва да се намери правилният човек, който да смее да поеме тази отговорност. Според мен е време нещата да бъдат оставени на младите и нашата генерация да поеме нещата в свои ръце. Сега ние жънем продукта на предишната. Неотдавна един 70-годишен пациент ме попита: "Докторе, защо няма тоалетна в стаята, че трябва да ходя чак до края на коридора?". Аз му отговорих: "Това е от твоето поколение, не от нашето".

Ако някой от бъдещите управленци в здравеопазването Ви попита какво приоритетно да бъде променено, какво ще му отговорите?

Всичко, като се започне от плана за лечение на един болен, да не се мисли за клиничната пътека, а за пациента. Промяна трябва да има и е редно да започне още от университета, от обучението на младите лекари и медицински сестри. Необходимо е да им се даде възможност – и финансова, и за кариерно развитие, за да не мислят за чужбина, щом вземат дипломата в ръцете си. Те трябва да имат удобството и комфорта да работят на места, където имат всичко необходимо. Медицинските сестри са гръбнака на една болница, а те са дефицит. Без тях, ние, лекарите сме за никъде. При нас средната им възраст е 60 години. След още пет-десет години, откъде ще ги вземем. Тази професия трябва да стане по-привлекателна, а това се постига с по-добро финансиране.


Източник: Clinica.bg

Facebook коментари