Експерт: Най-силно спиращият фактор за развитието на Силистра е ниската образованост на населението
След като представи годишния си анализ "Регионални профили 2020" днес Институтът за пазарна икономика(ИПИ) прави детайлен преглед на икономическото и социално развитие в Северна България.
"Югът печели, но с голямото допускане, че в него се намира столицата, което много силно изкривява всички опити за такова сравнение. Когато елиминираме столицата от сметката и сравняваме севера и юга, югът печели отново, но с много по-малък марж", каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Географията със сигурност играе много голяма роля, но развитието на историческата инфраструктура е още по-важно, отбеляза той. "Географското преимущество на юга не е чак толкова голямо, колкото е развитието на пътната мрежа най-вече, на връзките между икономическите центрове."
На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби, изтъкна Николов.
Река Дунав е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа. През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност, подчерта анализаторът.
Малките земеделски общини в северозапада "просперират", доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата – така Адриан Николов описа ситуацията с по-малко засегнатите от ефектите на пандемията региони.
Според Николов най-важен фактор се явяват човешките ресурси. Той даде примери със Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование "и това може би е най-силно спиращият фактор".
Дори когато се опитваме агресивно да се индустриализираме, както се случи с Пловдив и дори с Ямбол, наличието на критична маса от хора с професионално или поне средно образование образование е достатъчна, но в икономиката на последното десетилетие хората без базови умения остават отстрани на икономическото развитие, не успяват да се впишат в съвременния пазар на труда, коментира Адриан Николов в предаването "Преди всички".
колаж "Кворум-Силистра"
"Югът печели, но с голямото допускане, че в него се намира столицата, което много силно изкривява всички опити за такова сравнение. Когато елиминираме столицата от сметката и сравняваме севера и юга, югът печели отново, но с много по-малък марж", каза пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Географията със сигурност играе много голяма роля, но развитието на историческата инфраструктура е още по-важно, отбеляза той. "Географското преимущество на юга не е чак толкова голямо, колкото е развитието на пътната мрежа най-вече, на връзките между икономическите центрове."
На този етап на север имаме разпокъсани ядра на силна икономическа активност, но между тях връзките са много по-слаби, изтъкна Николов.
Река Дунав е играела доста голяма роля в развитието на областите на север и в османския период, и по царско време като важен път, по който българските стоки са се отправяли към Европа. През социализма обаче тази роля доста намалява, а от падането на режима насам българските бизнеси и държавата не са успели да капитализират тази възможност, подчерта анализаторът.
Малките земеделски общини в северозапада "просперират", доколкото въобще може да се говори за просперитет по време на кризата – така Адриан Николов описа ситуацията с по-малко засегнатите от ефектите на пандемията региони.
Според Николов най-важен фактор се явяват човешките ресурси. Той даде примери със Силистра и Търговище, където около една трета от населението е с основно образование "и това може би е най-силно спиращият фактор".
Дори когато се опитваме агресивно да се индустриализираме, както се случи с Пловдив и дори с Ямбол, наличието на критична маса от хора с професионално или поне средно образование образование е достатъчна, но в икономиката на последното десетилетие хората без базови умения остават отстрани на икономическото развитие, не успяват да се впишат в съвременния пазар на труда, коментира Адриан Николов в предаването "Преди всички".
колаж "Кворум-Силистра"
Facebook коментари