Д-р Стефан Иванов: "С калпаво зърно взехме луди пари"

На каква цена ще купуваме насъщния, след като качественото българско жито бе изнесено, а мелничарите купуват вносна пшеница и брашно? Кой спечели от износа - производителите или търговците?На тези въпроси е отговарил д-р Стефан Иванов, изпълнителен директор на "Зърнени храни" АД-Силистра и Варна пред вестник "Стандрт". Това е една от големите български фирми със сериозен дял в търговията и износа на зърно, както и производител с 30 000 декара земеделски земи, основно в Добруджа.

- Д-р Иванов, изнесоха ли търговците житото за хляб? Според разчети на земеделското министерство, за да няма сътресения на пазара, продадената пшеница зад граница трябва да е не повече от 490 000 тона, а излиза, че експортът е много повече.
- До момента цялото изнесено количество пшеница е 1 583 000 тона. Цифрите, които ви давам, са стиковани със сървейорската организация SGS-България, която осъществява контрол над количеството и качеството на изнесеното зърно. Данните отговарят и на тези на Националната инспекция по зърното, въпреки че с нея имаме някои разминавания. Според данните на Националната инспекция на зърното пшеницата от реколта 2010 е 3,760 милиона тона, а по наши данни е 3,8-3,9 милиона тона. Към 1 юли 2010 - началото на жътвата, имаме преходен остатък от старата реколта приблизително от 250 000 тона. Или цялата реколта е 4 милиона тона. От тях, както казах, 1,583 милиона тона са изнесени. 400 000 тона са отишли за семена в есенната сеитба. Още 400 000 тона са за фуражните заводи. Грубо изчислено, за вътрешна консумация в мелниците отиват 1 млн. тона жито за брашно до нова реколта. Като теглим чертата, остават 600 000 тона за износ. За по-истинска цифра от тази не можем и да говорим. А данните за износа, които могат да се сверят в митницата, са следните: от пристанище Варна-Изток - 775 000 тона, от Варна-Запад - 29 000 тона, от "Леспорт" - 103 000 тона, първо частно пристанище - 17 000 тона. Или от регион Варна изнесеното количество жито е 924 000 тона. От порт Балчик с 6000-тонния кораб, който се товари в момента, стават още 54 000 тона. От пристанище Бургас са изнесени 218 000 тона. Общо от черноморските пристанища експортираната пшеница е 1,119 милиона тона. Около 250 000 тона са поели с камиони за Румъния и Гърция и отделно 137-140 000 тона са изнесени от дунавските пристанища. Или сметката показва общата сума 1,583 милиона тона изнесено жито към днешна дата.

- Този експорт не е ли основно от хубава хлебна пшеница, която се измете от хамбарите, и сега трябва да внасяме жито отвън?
- Дотук говорихме за количество, а сега - за качеството на реколта 2010. Според Националната инспекция по зърното от ожънатите 3,8 милиона тона - 1,1% са I група, 4,3% - II група и 18,6% - IIБ група. Общо 24%, или 912 000 тона хлебна пшеница. Т.е. достатъчно, за да покрият необходимите 1 млн. тона, които посочихме за мелниците, и всичко е наред. Да, но аз не съм съгласен с данните на Националната инспекция по зърно за качеството на реколта 2010. Тази година основният недостатък на нашата пшеница, за да се наименува хлебна, е в един от показателите, който се нарича падащо число. В произведената българска пшеница 2010 той е много нисък и варира между 70-90 до 125. Най-силната пшеница за износ, която е минала през мен, е с падащо число 185 при норми 220. За да причислим една пшеница за хлебна, тя трябва да е с падащо число 250-280. Не съм хлебар, но от бранша ще ви потвърдят, че този показател няма как да бъде коригиран при производство на насъщния, освен чрез смесване с добра пшеница с високо падащо число.

- Кои са причините за лошата реколта?
- Преди всичко дъждовете по време на жътва, голямото покълване. Зърното се оказа болна стока и изигра много лоша шега, оттам и ниското качество. Пшеницата се оказа и трудна за съхранение, което не е маловажно, защото тази кълняемост продължава и в складовете. В този смисъл търговците направиха голяма услуга на зърнопроизводителитеq като успяха по един или друг начин с много компромиси да я изкупят и да я изнесат. Друг е въпросът с цената. Защото всички сме изненадани, имаше фючърсни договори и първите сключени бяха на 118 до 125 евро за пшеница, натоварена на кораб. Това беше очаквана работна цена. Тогава я изкупувахме на 210-215 лева. В момента цената на пшеницата е 400 лева, доставена на пристанище.

- Откъде дойдоха изненадите?
- Първо, Путин забрани износа още на реколта. В същото време Украйна мина на някакъв квотен принцип. Оттам тръгна и провокацията. Според мен Русия е последната държава, в която може да свърши зърното. Имаше една статия във "Файненшъл таймс", в която се припомня, че 73-74 година се е получила същата ситуация - в Русия няма зърно, имало е суша. Тогава съветското правителство тегли огромен кредит, залага златото си и изкупува зърното на САЩ, където това разбират след 4 седмици. Старите ветерани в този бранш помнят този момент, озаглавен "великия зърнен грабеж". До Русия е Казахстан, която е производител на жито с най-високи качества и страна - световен износител. Така или иначе зърното на Казахстан минава през Русия. И това е последното място в света, където ще свърши зърното. Според мен още тогава тръгна огромна спекулация и този вой даде тласък и дръпна цените нагоре. Много големи компании имаха сключени договори за износ на зърно от Русия и те се провалиха. Така че в един момент нашето нискокачествено жито стана много важно на пазара. Ако говорим за калкулации, аз съм коректен човек и не бих казал, че годината е лоша за търговците. Но когато говорим за печалби, може би за първа година големите печалби останаха в зърнопроизводителите. Нека да си сложат ръка на сърцето и да признаят - те и в най-лудия си сън не са предполагали, че за това зърно и тези качества могат да вземат такива пари. Така че, казвам аз, кой е този търговец, който е по-велик от пазара? Аз поне не съм го видял. А на селяните казах - не се радвайте на тези високи цени, те ще рикошират в млякото, сиренето, яйца, месо. А потреблението и консумацията са свити. В момента се помпа една инфлация, както четох във вашия вестник. Според данни на Евростат инфлацията в еврозоната е над 2%, някой може ли да каже колко е у нас? Говори се за 3-4%, аз мисля, че е над 10%. През 2007 имаше такъв момент, цената на зърното още преди Нова година закова на 500-520 лева за тон. Но пшеницата беше с много добри качества тогава.

- Кое нагнетява сега нещата за високи цени на житото и поскъпване на хляб?
- Наред със спекулациите, които са чисто търговски, за нагнетяване на цените на хляба има и обективни условия. Това са незапомнената суша в Китай, огромни наводнения в Австралия, която е много мощен производител и храни другото полукълбо, чакат се слаби добиви и в Аржентина. В момента има обявени търгове за пшеница в Турция, Мароко и Бангладеш. Те търсят хлебна пшеница, не търсят нашата, и вероятно ще си я купят от Франция или САЩ. Място за паника няма, възможно е цените да вървят нагоре, но твърде вероятно е да се укротят и дори да слязат леко надолу - на 320-350 лева за тон жито. Остават 600 000 тона за износ и, пак казвам, зърненият баланс в страната е вързан.
информация: вестник "Стандарт"