Даниела Стоянова: "За да не прехвърляш проблемите си от личния живот на работа, ти трябва да си психоемоционално подреден!"

На 10 октомври отбелязахме световния ден на психичното здраве. Ден, в който здравните власти и институциите насочват вниманието на обществеността към важните теми и проблеми, засягащо здравето на човека. По информация на здравното министерство, според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Какво трябва да знаем, как да запазим психиката си здрава и има ли рецепта за психично здраве. За всичко това разговаря журналистката Ирена Маркова, от общинското кабелно радио, с психотерапевта Даниела Стоянова.

Общо 54 са психотерапевтите в България. От септември 2019г. Стоянова е с европейски сертификат за когнитивно-поведенчески терапевт. Стоянова е завършила психология, 5 години специализира психотерапия, преминава през консултантско, терапевтично и сега европейско сертифициране.

Г-жо Стоянова, какво означава терминът психично здраве?

Д.С.: Относително стабилно състояние от посока на психиката и емоциите на човека.

Кои хора носят диагнозата психично болен?

Д.С.: Както всички други заболявания, така и заболяванията, свързани с психиката си имат класификатор по МКБ-10, т.е психотични, тревожни разтройства, депресивни състояния и т.н. Психотичните състояния задължително изискват медикаментозна, докато тревожните и депресивни състояния, в зависимост от степента, не винаги изискват медикаментозна терапия. В единият, и в другия случай е много важна ролята на психотерапевтичната работа с клиентите и пациентите, защото и в двата случая хората имат вече яснота и на практика се учат как да овладяват тези състояния. Съответно да превантираме цикличност на състоянието.

Кои са най-честите проблеми на българина?

Д.С.: В последно време се засилиха най-много тревожните разтройства, тревожните състояния с т.нар. паник атаки със силно изразена психосоматика, което означава телесни симптоми на разположение и болкови синдроми, без да има реална телесна болест. Много е важно клиента да се включи в терапията, която е двустранен процес. Нещата са много специфични и много лични.

Има ли хора, на които не може да им се помогне?

Д.С.: Да. Ако в началото на моята кариера, аз съм живяла с идеята, че трябва да помогна на всички, сега вече разбирам, че това е невъзможно. Въпреки, че тогава колеги със стаж са ми казвали, че няма как да се случи това и правилно. Има хора, които не искат да им се помогне. Те влизат в ролята на жертвата. Това е една удобна позиция, в която те не поемат отговорност. Държат хората, които са им близки близо до себе си с тази роля и т.н. В моя кабинет, хора са споделяли, че тази роля им е удобна и те не искат да променят нещата за себе си. В терапевтичната работа е много важно да изградим взаимно доверие с клиента. Важно е клиента да си намери неговия терапевт. Ние не можем да бъдем полезни за всеки един, който влезе в кабинета.

Във времето променя ли си мисленето човек. Идвайки с една позиция, а в процеса на работа да излезе от кабинета ви вече друг човек?

Д.С.: Да! Това е основата в терапевтичната работа да се промени мисленето и рационалните правила и убеждения. Съответно и поведенческите модели. Ние не променяме личността, темперамента, но променяме мисленето и поведенческите модели.

Да сме уверени ли е ключов фактор?

Д.С.: Това е една част от процеса, т.е човек да придобие лична увереност и самочувствие, че може да се справи с провокациите в живота, със собствен ресурс, защото и ние така сме и програмирани. Човек може да оцелее и в сървайвърски условия.

Повишавате ли тон, когато се налага?

Д.С.: Да, но това винаги е било с цел, т. е да върна човека, да го стресна, да го позиционирам. Самата терапевтична работа е творческа работа и процесът е строго индивидуален. Там всичко се нагажда според човека, според проблема. Нашата работа е ние да влезем в света на този човек, за да можем да работим за него. Няма правила за правилност. Ние даваме обективни перспективи, а не субективни.

Повлия ли ни на психиката коронавирусът?

Д.С.: Определено в негативен аспект. Тази ситуация с COVID-19 повлия на хората. Някои от хората си създадоха психоемоционални проблеми. Това повлия и на хора в тийнейджърска възраст, по-малки деца, засилиха се хипохондричните прояви. За съжаление деца, които са в ранна училищна възраст са със оформени хипохондрични нагласи и поведение, което наистина е страшно.

Прехвърляме ли си негативните емоции в работата?

Д.С.: Мисля, че повечето хора това правят. За да не прехвърляш проблемите си от личния живот на работа, ти трябва да си психоемоционално подреден. Да можеш да поставиш граници. Както и обратният вариант – проблемите в работата да не ги пренасяш вкъщи. Колко хора могат да го направят? Малко хора могат да поставят тези граници. Терапевтичната работа учи и на това.

Загубата на близък човек, раздялата в любовен аспект….Моменти и лични проблеми, които понякога ни разтърсват из основи……Как да се съхраним и как животът продължава?

Д.С.: Личностовите качества и начина, по който мислим за нещата са водещи. Ако имаме един базов страх от самота, това може да създаде един много голям проблем. Това не зависи от интелект, статус, от това какво имаш и какво нямаш, защото психоемоционалната проблематика е нещо, с което трудно би могъл човек да се справи сам. Трябва ти ментор.

Има ли формула за психично здраве?

Д.С.: Няма, както няма формула как да живеем добре. Да, има елементи – спорт, по-близо до природата, философски лозунги. Вярвайте ми, човек когато изпадне в едно тревожно перманентно състояние, нищо от това не важи. Нищо! Просто хората не могат да се накарат да направят стъпки. Те много добре на теория знаят кое ще им повлияе добре, но не могат да направят стъпките към това. За това и няма как да си прехвърляме рецепти, защото много хора това правят. Затова са и лекарите специалисти - психиатрите, психотерапевтите. Надявам се и в нашата страна да стане традиция това, защото на запад хората вече имат традиции в тази област. Те не споделят със съседката, приятелката, колегата, за да го товарят излишно. По-добре да си имаш психотерапевт и да отидеш веднъж в месеца, или на няколко месеца веднъж, когато се появи проблем, от колкото да стоиш, да се влачиш и да отидеш в тежко състояние и да продължаваш след това години терапия, за да се справиш с един проблем, който може да се реши по-бързо и много по-лесно.- Препоръчвам на хората да помислят в тази посока. Това не е да си говорим на чаша кафе! Работата си има спецификата, за това се учи много дълго. Психологията е базата, следва специализацията. Нека хората направят добра стратегия за собствения си живот, когато усетят, че не могат да се справят седмица, две, три, месец със собствената си психика или проблеми.

Вашите пожелания….

Д.С.: Здраве! Не само телесно, но и психично. Пожелавам им любов и енергия, за да могат да се справят с всички предизвикателства в живота!

/интервю на Ирена Маркова/