Понеделник, 07 Октомври 2024 г.

Област Силистра отбелязва 80-ата годишнина на Крайовския договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България

Със събития от най-различен характер в Силистра и в общините от областта ще е честването на 80-ата годишнина от Крайовския мирен договор между България и Румъния Едното от тях е на самия ден 7 септември, когато е подписана спогодбата за връщане на Южна добруджа към България, свързана и с драматичната размяна на население между двете страни. В същия ден паметник по повод годишнината ще бъде открит в село Ситово.

Ръководствата на различни институции и организации, включително представители на Областна администрация Силистра, ще поднесат цветя на признателност към загиналите за свободата на Добруджа пред паметната плоча в Дунавския парк на областния град. Тя бе открита преди 3 години след дарителска акция и със съдействието на общината в чест на загиналите в Добруджанската епопея през 1916 г.

По предварителна информация по подобен начин ще бъдат уважени и паметниците в област Силистра, свързани с Добруджа, борбата за нейната свобода и с трагедията на добруджанци по време на окупацията в периода 1918-1940 г., а и от преди това. Призовават се представители на организации и гражданите, които ще направят същото по свой избор на време пред паметници в цялата област, да спазват противоепидемичните мерки.

На 14 септември в деня на Празника на Силистра от 10 ч. ще бъде осветена и открита паметна плоча, ознаменуваща 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа към Отечеството. Инициативата за нейното изграждане е на проф. д-р Иван Гаврилов и на родолюбиви силистренци. С решение на Общинския съвет паметната плоча ще бъде поставена в градинката пред сградата, известна като Бизнесинкубатора.

На 28 септември в Силистра библиотеката, архивът и други организации ще проведат паметна среща с автори на книги, посветени на Добруджа. На 1 октомври Филиал Силистра при РУ "А. Кънчев" провежда по този повод и академична кръгла маса. На 29 септември в Тутракан е съвместната научна конфереция с Добрич. Междувременно със свои доклади представители на Силистра и Тутракан участваха в специалния панел за Добруджа в 6-ото издание на Форум "Българско наследство" в град Балчик.

Крайовския мирен договор е известeн повече с близката до народностното ни съзнание дума "спогодба". През далечната 1940 г. новината за нея обикаля възторжено Стара България, както наричат своята родина добруджанци от Силистренско и Добричко, живеещи тогава в пределите на Кралска Румъния.

Нейното съдържание е повод за всеобща радост сред народа, включително в добруджанските квартали в София, Варна, Русе и др. градове. По този начин ще се случи в следващите месеци с преселените българи от Северна Добруджа, макар и приети по различен начин от местното население в отделните райони на освободената южна част на изконната българска земя.

Преди 14 години при представянето на книгата си за "мита Златна Добруджа" доц. д-р Румяна Лебедова сподели пред аудиторията, че до 1944 г. има над 40 книги по темата за Спогодбата – съответно подчинени на еуфорията от нея, но само една от тях е посветена на мъката на севернодобруджанци по напуснатите по принудителен начин земи, в които са живели те и техните предци. От направения преглед на издадените напоследък книги разбираме, че десетилетия по-късно темата възкръсва, може би, за да отприщи творческата енергия у мнозина автори в Крайдунавска Добруджа.

Как 80 години по-късно тя е развита в паметното и в книжовното наследство в област Силистра и особено през последните близо 20 години? Представяме събрана информация в няколко направления: Паметници и паметни плочи; Научни изследвания по въпроса; Документални книги със спомени; Краеведски изследвания; Художествени текстове.

В раздела "Научни изследвания" е вече споменатата книга на доц. д-р Румяна Лебедова – тя е едно от най-ценните издания в програмата за 1 900-годишната на град Силистра (2006). Доц. д-р Румен Липчев и д-р Наталия Симеонова са съставители на журнал "Да защитиш достойно българската си самоличност", посветен на 75-ата година от Крайовския договор. Доц. Липчев е автор на "Силистра 1913-1940: от Букурещ през Ньой до Крайова".

Д-р Симеонова издаде изследването си "Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947". Даниела Иванова и Цветолин Недков са автори на сборника "Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX-XX в.)" – материали от Международна научна конференция, посветена на 75 г. от подписването на Крайовския договор.

"75 години свободна Добруджа" се нарича изданието на музеите в Тутракан и в Добрич. В над 20 материала от различни жанрове са представени Добруджанска организация (Съюз "Добруджа"); Добруджански научен институт, Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др.

В навечерието на големия празник за същата годишнина излезе от печат книгата "Летопис. Хронология на факти и събития" с автори Жеко Попов и Петър Бойчев, документираща историята на Добруджа след 1913 г. И отново издания от Тутракан: "Те загинаха за Добруджа" (2016) с автори Петър Бойчев – Тутракан, и Радослав Симеонов – Добрич. Същата година музеят в Тутракан организира и изложбата "100-годишнината от освобождението на Добруджа. Добруджа в годините на Първата световна война 1916-1918".

Паметен лист "75 години от Крайовската спогодба" е дело на Катедра "Филологически науки" и на Студентска учебно-изследователска лаборатория "Културно-историческо наследство" към Филиала Силистра на Русенски университет "Ангел Кънчев".

През 2019 г. бе издадена книгата "Добруджа във войните за национално обединение". Директорът на ИМ Тутракан Петър Бойчев е автор на книга за генерал Пантелей Киселов, през чийто поглед представя причините за националната катастрофа. Споменаваме и книгата "Героите на Тутраканската епопея", посветена на 100-ата й годишнина. Както още фотоалбума "Добруджа във войните за национално обединение" на екип от специалисти от музеите в Тутракан и Добрич.

"Гласове от Русе за Добруджа" се нарича изданието с богат снимков материал с автори от РИМ Русе: Мариана Димитрова и проф. д-р Николай Ненов, разкриващ дейността на русенската общественост, на добруджанската бежанска общност, на легалните и на нелегалните добруджански национално-освободителни организации, чиито ръководства са в Русе, за засилването на българското национално съзнание в Южна Добруджа в периода 1919-1940 г.

В раздела "Документални книги със спомени" поставяме сборника "Съхранена памет. Спомени на съвременници", посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба. Той е на съставителите Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев и съдържа близо 50 разказа на добруджанци от Силистра, Калипетрово, Тутраканско, Ситовско и др. населени места в областта, както и от Северна Добруджа.

Бизнесменът Тодор Опрев е поръчител на "История на село Добротица" с автори Михаил Жеков и Пламен Петров, вкл. по спомени на неговата майка – дълголетница, отразяващи въпросния период, за който говорим днес.

В раздел "Краеведски изследвания" са краеведите от Алфатар: Михаил Гавазов с книгата му "Алфатар в събития, спомени, документи" и Петър Кънев с книгата му "Владимир Мусаков. Неизвестното". От Дулово е краеведът Иван Стоянов, пресъздал в разкази истории, свързани с миналото. От силистренското село Босна е родом авторът на няколко книги Хабил Курт, от които научаваме за живота на различните етноси в област Силистра през 20-ия век, включително и в периода преди 1940 г.

Етнологията е сред помощните средства за разгадаване на тайни от бездната с информация за българщината, поради което в настоящото изложение включваме и изследването "Шиковското население в Добруджа", чийто автор е д-р Йордан Касабов от Силистра.

В предложения от автора словесен и изобразителен материал откриваме ключове към миналото, отнасящи се и до периода до 1940 г. Учителят и краевед Иван Занов е автор на книгата "Арменците в Силистра – минало и съвременност", издадена през 2003 г., представяща информация и за периода до 1940 г.

Сред четивата по темата с част от своето съдържание е и сборникът "Тутракан. Разкази и етническа памет", събрал преди по-малко от 20 години устната памет на крадунавския град - едно от най-знаковите и самобитни добруджански селища.

Дафинка Станева – филолог и общественик, пръв ръководител на Посетителския информационен център в Кайнарджа, написа книги – истории на населените места за селата Кайнарджа и Войново, в които отразява значението на селата в румънския период, особено в смисъла им на средища за запазване на културата и образователното дело.

Сравнително скромно е съдържанието в раздел "Художествени текстове". Две издания има трилогията "Прокудени" на филоложката Момка Чумпилева, за да ни върне до 100 години назад в град Силистра, както и в села като Главан, Калипетрово, Кайнарджа, Поп Кралево, също и в Добричкия край.

Анастасия Якова от град Тутракан е автор на три родолюбиви книги: "Тайните на Дунава" е за рода на баща й от град Тулча; "Наказания без престъпления" е за рода на майка й – таврийска българка, завърнала се в прародината след 1940 г., а наскоро излезе и третата й книга – "Гнездо за прелетни птици", в която темата има своето продължение по характерен за авторката очерков начин.

Принос към темата има със своята книга "С Добруджа в сърцето" Милка Трендафилова от село Калипетрово – своеобразно продължение на предишната й книга "Сълзите на Добруджа". Преди две години излезе от печат първата част на мемоарната книга "Из лабиринтите на моята памет" на силистренската юристка Татяна Тихчева, родом от Тервел, в чието начало е описана съдбата на семейството, обвързана и със събитията през 1940 г.

Във фонда на Регионална библиотека Силистра се пазят книги като собственото издание "50 години от сключването на мирния договор в Крайова", както и на Държавен архив Силистра 2 издания: "50 години Крайовски договор" и Каталог на документи "Силистренският край от навечерието на Балканската война до окончателното прилагане на Крайовския договор 1912-1945"; както и на автори като доц. д-р Станка Георгиева – 3 изследвания, и Иван Георгиев – 1. В краеведския отдел за описани статии на близо 20 други автори, писали в различни години.

В момента в област Силистра близо 30 са паметниците, барелефите и паметните плочи с надписи, свързани с окупацията на Южна Добруджа и със събития в същия период, както и по повод борбата за свобода на територията. Най-знаков от тях е Военен мемориален комплекс гробница Шуменци 1916 – свидетелство за човешката трагедия и за воинския героизъм на Добруджанския фронт през Първата световна война, повод за възпоменания с участие на наследници на загиналите.

В Тутракан на централно място пред обредния дом е паметникът на генерал Пантелей Киселов – герой от победата на България на Добруджанския фронт. В областта има поставен барелеф в село Зафирово, Главинишко – на генерал Атила Зафиров, свързан с боевете в Добруджа по време на Първата световна война.

Забележителен по своя мащаб е паметникът край главния път Силистра – Добрич, посветен на Димитър Дончев-Доктора – един от организаторите на Добруджанската революционна организация. Негови барелефи има и в Силистра, подобно на д-р Петър Вичев – изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа, редактор на вестниците "Добруджанско знаме" и "Свободна Добруджа" в София, на когото е посветена и паметна плоча с надпис. Най-популярен е паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, който е от 1958 г., на който също има барелефи на вече споменати добруджански дейци.

В село Бабук от 1967 г. е общият паметник с барелефи на Дочо Михайлов, Тодор Бонев и Иван Стайков, като дейци отново от ДРО. Подобни има и за техни съратници на същата организация, участници в Сребърския процес – Йордан Димов от село Йорданово – негов отделен паметник в центъра на селото, носещо името му, и Ангел Георгиев – вкл. за лобното място на двамата край селото.

Плочи в Сребърна и Силистра също напомнят за жертвите на Сребърски процес през 1937 г. Дейци на ДРО са Марин Станев с паметна плоча в село Васил Левски, Никола Енчев Великов-Керенски – плоча с надпис в село Попина, и Иван Георгиев – плоча с надпис в село Кайнарджа. В село Смилец е паметникът на Велико Великов, политзатворник в 30-те години, който е бил и гл. редактор на вестник "Светлина".

В Силистра - паметник на Борис Калчев – деец от ДРО. С паметна плоча с надпис в Силистра е уважен и Илия Ачков-Илюша, пръв секретар на Добруджански младежки съюз, създаден преди 100 години - неговото име за известно време носеше Общински младежки дом Силистра, където имаше плоча с надпис по този повод.

За отбелязване е, че в област Слиистра само на един деец на Вътрешната добруджанска революционна организация е посветена паметна плоча, при това създадена едва преди няколко години – в град Алфатар – в чест на войводата Стефан Боздуганов – борец за свободата на Добруджа, .

Най-новият паметник в областта е в Село Старо село и е от тази година – на плочи са изписани имената на 133 мъже, станали жертва на акции срещу българщината от страна на кралската румънско-чокойска власт в периода 1926-1940 г. И ще от същото село: "Дaтaтa e 6 юли 1926 г., ĸoгaтo pyмънo-чoĸoйcĸaтa влacт жecтoĸo ce paзпpaви c 26 нeвинни бългapи – 22-мa oт Cтapo ceлo, ocтaнaлитe oт близĸитe ceлa Cянoвo, Шyмeнци, Bapнeнци. Kъpвaвa paзпpaвa e cтaнaлa в мecтнocттa Kyлвaлa в гopaтa Бoблa нeдaлeч oт Cтapo ceлo. Taм e пocтaвeнa пaмeтнa плoчa c изпиcaнитe имeнa нa жepтвитe".

Забележителни са създадените през 2006 г. паметници в памет на жертвите и мъчениците в град Тутракан и в село Кайнарджа, както и пирамидата в село Сребърна, която е от 1972 г. Паметна плоча за опожаряването на селото има в Срацимир по повод 100-годишнината от събитието през 1916 г. С паметници е уважена личност като българския писател Владимир Мусаков, намерил смъртта си като поручик в Алфатар в борбата за Добруджа през 1916 г..

В Силистра – Коста Стоев – народен представител, разобличител в 20-те години в румънския парламент на политиката на чокойска власт в Добруджа, Борис Калчев – деец от ДРО, и цар Борис III с надпис "Обединител на Силистра към Отечеството – 1.Х1940 г." – това е първият в новия век паметник по темата (2001).

През 2017 г. с обща паметна плоча в Дунавския парк в областния град бяха почетени годишни от две събития – 100-ата година от Добруджанската епопея при Тутракан и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа. Паметна плоча в двора на Средно училище "Никола Вапцаров" също напомня за годишнина от Освобождението на Добруджа.

Не на последно място в настоящото изложение отдаваме дължимото и на Филателно дружество "Димитър Дончев" в Силистра, което от съществуването си до днес, най-често в партньорство с общините и с "Български пощи", както и на частни спонсори, издава юбилейни пликове и марки, свързани с годишнини за Крайовската спогодба и за други подобни на нея събития.

Facebook коментари