За пръв път в тутраканското Старо село не ходиха лазарки, но празникът бе пресъздаден на видеоклип

За пръв път заради усложнената обстановка в тутраканското Старо село не се празнува Лазаровден.

Но благодарение на Светла Коева - секретар на читалище "Възраждане - 1940" в селото празникът е пресъздаден на видеоклип в социалните мрежи с групи от читалището в Старо село и от читалището "Христо Ботев - 1942" в село Белица.

Характерен за Старо село е буенецът, разказва Светла Коева. Момите избират една мома и тя става буенец. Вечерта преди Лазаровден момите се събират в къщата на буенеца и спят там.Буенецът се облича вечерта и спи с дрехите. Облеклото е характерно - с калпак, богато украсен с кордели и на гърдите носи много огърлици от метални пари, които звънят в ритъма на танца.

На другият ден лазарките тръгват из селото - пеят, а буенецът играе. Песните са за здраве и във всяка къща припяват момите за момци и момците за моми. Стопанката на къщата им слага яйце в кошница и паричка в кърпичката, която е оставил буенецът на рамото й.

Лазарската група обикаля цял ден селото и в късния следобед всички групи се събират на площада, където започва надиграването. Който буенец играе най- хубаво, става кума.

Буенецът от Старо село е включен в нематералното културно наследство на ЮНЕСКО, каза Светла Коева.